„Децата ми плачат цял ​​ден от жегата“: Животът в палатковите лагери в Газа

Дейр ел-Балах, Газа – Около 19:30 часа е и слънцето залязва, когато Нимах Елян и четирите й най-малки деца се завръщат вкъщи – бежова палатка във краткотраен лагер в Дейр ел-Балах в централната част на Газа – откакто се пробват да избягат от жегата, като отидат на плажа.

„ Палатката през лятото е пъкъл “, споделя 45-годишната Нимах, до момента в който употребява гъба и кофа с вода, с цел да мие децата си, които са на възраст под седем години. „ Не можем да останем в палатката даже пет минути денем. Жегата е безусловно непоносима. “

За да избяга от знойните условия денем, Нимах води децата си да плуват в морето, което се намира на няколко километра.

Децата й наподобяват сънени, до момента в който събличат облеклата си, кожата им е зачервена от целия ден навън. Четиригодишната щерка на Нимах седи на земята и яде фава фасул, останки от снощната вечеря.

„ Децата ми плачат цялостен ​​ден от жегата “, споделя тя, обяснявайки по какъв начин кожата им страда от непрекъснато излагане на слънце, липса на хигиенични артикули и дефицит на вода. Водата, която употребяват за къпане и пиянство, се събира от децата й от близката болница.

„ Всеки ден към 11 сутринта, когато времето стане отвратително, ние се возим на магарешка каруца до морето “, изяснява Нимах.

Не е елементарно да отидеш на море, само че Нимах споделя, че жегата не й дава избор. Но когато има израелски офанзиви, те са принудени да останат в лагера и в горещата си палатка.

Струва на фамилията към 20 шекела ($5) за 40-минутното пътешестване с магарешка каруца до брега и постоянно би трябвало да чакат на слънце, преди да обезпечат превоз. Понякога в никакъв случай не идва и те отиват до плажа.

Стигайки там, Нимах седи на пясъка и гледа децата си. Понякога тя се причислява към тях във водата.

И когато се прибират вкъщи вечер, Нимах измива солта от телата на децата си и по-късно се пробва да ги нахрани с каквото има. „ Условията за живот са доста тежки. Поради това всекидневно пътешестване ни липсва храната, раздавана всекидневно от публичната кухня, което прави обезпечаването на храна проблем “, споделя тя.

Няколко дни те остават в лагера, с цел да събират храна от публичната кухня, която раздава безвъзмездни ястия или пратки с хранителни помощи.

„ Опустоши телата на нашите деца “

Нимах беше изселен от квартал Наср в град Газа на север в Дейр ел-Балах при започване на март, заобикаляйки съгласно специалистите на Организация на обединените нации глада, който в този момент се популяризира в Газа. Съпругът й и двамата й по-големи синове бяха решени да не напущат дома си и останаха на север.

„ Изтърпях рискови условия и бомбардировки за към пет месеца, само че най-после избягахме от рисковия апетит “, споделя майката на девет деца.

„ Сега сме изправени пред войната на разселване в палатки и лято, което опустоши телата на нашите деца “, прибавя Нимах, акцентирайки едногодишната си внучка, чието тяло е отчасти покрито с обрив.

Майката на бебето, 21-годишната щерка на Нимах Нахла, живее в близкия лагер и беше в палатката на майка си, откакто беше на плажа с майка си и братята и сестрите си.

„ [Аз] пребивавам в палатка, направена от найлон, със брачна половинка ми, щерка ми и осемчленното семейство на брачна половинка ми “, изяснява тя, до момента в който държи бебето си. Те прекарват множеството дни в циркулиране, пробвайки се да намерят сенчесто място, прибавя тя.

„ Дъщеря ми страда от бактериален обрив, който се е популяризирал по цялото й тяло и медицинските мехлеми не са помогнали “, споделя Нала. Тя посети болница Al-Aqsa Martyrs Hospital, единственото здравно заведение, работещо в Дейр ел-Балах, където „ лекарите споделиха, че се утежнява заради рисковата горещина и я посъветваха да я охлажда с вода, която е нищожна “.

Нахла споделя, че доста деца в лагера страдат от сходни обриви вследствие на нехигиеничните условия, неналичието на вода и топлота.

Повече от 150 000 души в анклава са се разболели от кожни болести вследствие на нехигиеничните условия, в които палестинците са били принудени от началото на войната на Израел против Газа на 7 октомври, съгласно Световната здравна организация (СЗО). Към 29 юли СЗО заяви за 65 368 случая на обрив, 103 385 случая на краста и въшки и 11 214 случая на варицела от началото на войната.

„ Мъчно ми е за нашите деца, само че няма помощ “, споделя Нимах, до момента в който мие шестгодишната си щерка. „ Забравени сме. “

„ Ние горим живи “

Хеба Шейх Халил, 38-годишна майка на осем деца, седи в дребна сенчеста зона против палатката си със фамилията си, размахвайки се с ветрило с парче картон.

„ Лицето ми е двуцветно, както виждате. Изгорената част обобщава цялото ни страдалчество “, споделя Хеба пред Ал Джазира, отдръпвайки булото си, с цел да покаже контраста с откритата си, зачервена кожа.

„ Ние горим живи “, споделя тя ядосано. „ Интензивната горещина в палатката е неописуема. “

Според Heba оправянето с жегата, която е най-интензивна сред шест сутринта и шест вечерта, е ежедневна битка за хората в лагера, където живеят.

„ Слънчевите лъчи са отвесни през дневните часове “, споделя тя. „ Децата ми и аз прекарваме деня в търсене на сянка или се разхождаме по улиците, надявайки се на ветровит бриз, само че не намираме нищо. “

Семейството на Хеба беше изселено от квартал Шуджая източно от град Газа през октомври и се реалокира в Дейр ел-Балах, а по-късно в бежанския лагер Нусейрат.

Домът й имаше дълга всекидневна и пет огромни стаи. „ Въздухът си играеше в него “, споделя тя, припомняйки си свежия бриз в към този момент опустошения й дом.

„ Сега пребивавам в палатка. Изяждат ни мухи и инсекти. Няма вода, тъй че децата ми се къпят в болничното заведение Ал-Акса наоколо “, изяснява тя и прибавя, че фамилията й върви на душ на всеки 10 дни.

Страданието на Heba се простира оттатък дискомфорта от знойното време до топлинен удар, главоболие, световъртеж и ухапвания от комари и мухи, които се развъдиха в сложните условия.

„ Обстановката в палатката е доста окаяна. Няма инфраструктура или дренаж за канализация и отпадни води, което води до разпространяване на инсекти “, споделя тя.

Здравните условия в спонтанните лагери са се влошили заради купчини отпадък и струпване на канализация, рискувайки разпространяването на инфекциозни заболявания, предизвестяват организациите на Организация на обединените нации.

Междувременно СЗО заяви, че изпраща един милион полиомиелитни ваксини в Газа, откакто в пробите от отпадъчни води беше открит полиомиелит.

„ Страданието е многостранно: рискови горещини, отпадък, отпадъчни води и липса на чиста вода и перилни препарати, чиито цени са се нараснали доста “, споделя Хеба.

„ Ние живеем в пъкъла на земята. Всеки ден се разсънвам с вярата, че това е неприятен сън, който ще свърши. “